Майско-юнска приказка
Ти виждал ли си майското зелено
в премяната на пищните дървета?
Тогава радостта е в тях вселена,
листата им приличат на пайети.
Годината е пети син родила
и той е по-красив от всички други.
Зеленото навред е възцарило
властта си и по родствени заслуги
за нов живот Земята коронясва,
а дните буди той със птичи песни.
Дори на теб, дете, е вече ясно,
защо за всички Май е тъй чудесен.
Във нивите ни жито избуява,
наесен да замесим с него хляба.
Череши ранозрейни зачервяват
плода си, но с надежда още слаба,
а след дъжда, по майски изобилен
и весел като звук на барабани,
облича облак ризата от свила,
с която бил е още отзарана.
Но толкова надежди на сина си
възложила щастливата Година,
че по небето пишейки в съня си,
изписала тетрадката му синя.
За да изпълни всичките заръки,
поискал да царува ден отгоре.
Обичала го тя и на разлъка
му дала този ден. Тъй без раздори
разминали се Май и брат му Юни.
Броите ли? Това е месец шести.
Събудили се всички плажни дюни,
защото от морето бързи вести
крайбрежен бриз започнал да изпраща,
да знаят, че е топличка водата.
Видял светулки в лятната си паша,
море рисувал Юни на децата.
Мечтите-хвърчила за тях догонвал,
повеждал ги и в горските дъбрави.
Дори ветрецът, дума не отронил,
се скрил в житата зреещи, забравен.
Накичени череши-хубавици
се перчели от сладост зачервени.
Кайсиите пък жлътнали зеници
от слънчевата обич споделена.
Навсякъде миришело на лято
и то дошло на двадесет и втори.
Децата се зарадвали, когато
ваканция ги викнала на двора.
Очаквала ги радостта в игрите
и щури патиланства в дните летни.
Мечтите били стълба към звездите
и техните прекрасни звездолети.
Приключило се с царството на Юни.
И седми син Годината родила.
Навела се детето да целуне.
- Ти Юли ще се казваш! - тя решила.
© Мария Панайотова All rights reserved.
