Feb 24, 2012, 1:51 PM

Макети

  Poetry
1K 0 5

Страхливците не могат да обичат,
но дават обещания добри.
На незададени въпроси отговарят
и ловко свалят паднали звезди.
Страхливците говорят и си вярват -
те разказвачи са добри.
Със думите си често рани правят -
по-важно е, че тях не ги боли.
За бъдещето планове чертаят,
но отбелязват в него само "Аз".
"Ако" в началото на изречението слагат
и щипка твърдост във страхливия си глас.
Те кланят се на думата "причина" -
коляно бият като пред иконостас
и на богинята Причина в жертва дават
от някой безрезервно подарена страст.
... Страхливците изкуствено живеят.
Присвиват се в бронирания си калъп.
Собственоръчно и усърдно го пристягат
с последни сили... докато се задушат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...