Feb 24, 2012, 1:51 PM

Макети

  Poetry
1K 0 5

Страхливците не могат да обичат,
но дават обещания добри.
На незададени въпроси отговарят
и ловко свалят паднали звезди.
Страхливците говорят и си вярват -
те разказвачи са добри.
Със думите си често рани правят -
по-важно е, че тях не ги боли.
За бъдещето планове чертаят,
но отбелязват в него само "Аз".
"Ако" в началото на изречението слагат
и щипка твърдост във страхливия си глас.
Те кланят се на думата "причина" -
коляно бият като пред иконостас
и на богинята Причина в жертва дават
от някой безрезервно подарена страст.
... Страхливците изкуствено живеят.
Присвиват се в бронирания си калъп.
Собственоръчно и усърдно го пристягат
с последни сили... докато се задушат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...