(последствия от ... "Мале сине ...")
Снощи майка ти дома дохожда
не бе вайкане, не бе лоша дума
аз била съм те омаяла нарежда
хиляда приказки ми тя издума,
а аз и рекох, че имам мъж голям
титан, а не мамино синче, нали,
ама кажи ми как не я е срам?
И стига все мълча, проговори.
Сега то таковата, ми тя, ми ти
и то аз понеже , щото, ми нали
не знам тя какво толкова гълчи
ама и ти, поне малко си мълчи.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
