Мале, малей ... :)
- То аз ти казух –дъще мъ нидей
ъм ти не чуваш, свойто знаиш,
що трябваше ти този търтей …
ама зима гу вечи, ши си траиш.
Татку ти е същия, пуглидни гу
а колку съм си скубала кусити,
що бръчки пулучих зарът негу
е няма що, пучерни си днити.
- Рекух ти мъ мале, стига, не гълчи!
Колку гу омаях, дукът ми пристана,
а то друг дъ мъ пуиска ни понечи -
то биз малку и мума да си устана.
Ади двети да утидим у кафету
зимала съм най-моднити журнали …
- Ей млъкнети, чи събудихти дитету!
Тъман приспах гу. Нани тати, нани.
Я аз дъ бързъм чи боба е у гърнету
и дукът ври, да ни кипни и загури…
- Тук съм зетку, дай на мен дитету:
ъм то убича деду му да гу приспи.
Скуласах вечи и прустрях пранету,
то наща урисия цвитуща край няма.
Ъм дубре, чи жинити утидуха у кафету
тъй убичам, пу мъжки да сми двама.(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
