Малка голяма жена
Докато четвъртитият делник се клати
по раменете на гол календар,
моята малка жена
ме завива с дебели юргани
и ми готви яхния с домати.
Развързва ръбата мъгла,
за да влезе слънце в очите ѝ,
докато пияните дърти следобеди
увисват на тънкото петолиние
на въжето отдавна обесено.
Чорапите ги простира привечер.
Моята млада жена
ме целува с върха на косата си
от началото до края на пръстите
и обратно по стръмните глезени.
Вари ми ароматно кафе
от кафявия цвят на очите си,
докато аз я обичам притихнал
между нейните топли бедра.
И ме гали с дъждовни ръце,
докато глади старите ризи,
а часовникукувичото време
разлиства плисирани стъпки,
с които сенките стават присъствие.
Моята мила жена
ми прави от сладкиша със ябълки
и дискретно буди нощта,
която хърка под всеки прозорец.
И се усмихва наместо да плаче —
тази малка голяма жена
е майка на мен и децата ми.
Отчупвам си въглен уют
от нейната тиха компания.
Дописваме нерешените пъзели,
скрити в краткия смисъл на думите.
Пием бира и гледаме мачове.
После бърше праха върху стиховете
и ме глези — не иска да спори.
. . .
Моята малка жена
е най-прекрасното цвете в саксия.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
