Малката пчеличка
От тревичка на тревичка
си летяла сам самичка,
малката пчеличка
на име Димитричка.
У всякое цветенце,
тОпила устенце,
цапала ръчички,
пипалА им викат всички.
Много зажадняла,
че с нектар преяла,
и дотътрела едва
до близката река.
Тежало й обаче,
малкото тумбаче
и едва с крилцата
пърхала горката.
Ето, че отсреща,
в утринта гореща,
по близката пътечка
се задала мечка …
Видяла как се мъчи,
нашта Димитричка
не можела да пие
кръжала над рекичка.
Гребнала с двете шепи
от водата,
и с усмивка рекла
Меца - на пчелата:
„Ама Димитричке,
мъничка пчеличке,
идвай тук да пиеш
и да се измиеш!
Стига толкоз вече
палави игрички,
прибирай се в кошера,
че те търсят всички …“
А пък Димитричка,
махнала с ръчичка,
хвъркнала с крилцата,
високо над полята.
Вече си мечтаела
за своята постелка,
майка й я чакала,
на кошерната прелка.
Слънчо веч` залезе,
мръкна се в гората,
време е да лягат
и да спят децатааа ...
