Малки капки дъжд по мен се стичат,
аз вървя с чадър в ръка
и мълча.
Малка мъка в самота,
тихо плаче във нощта
и като цигара,
душата ми прогаря.
Как да кажа, че обичам
и готова съм да дам -
без да чакам във замяна,
без да чакам чудеса.
Безмълвно ще се свлека
и като поточе по асфалта
ще се понеса,
и ще разливам свойта тишина.
© Нещичко Нещова All rights reserved.