Aug 29, 2006, 7:46 PM

Малки очи

  Poetry
1.5K 0 4
Малки очи

Погледни към мен
и кажи ми, че вярваш
във моите звезди;
протягаш малка ръка;
виждаш човека във мен,
които винаги бяга;
погалваш мойта душа
със твоите детски очи,
така невинни и светли
във тях пламък гори,
но човека пред теб
е по-дребен дори
от твоя мъничък свят.

Забравен стоя,
взирайки се в небето;
отнесен летя
със твоите крила.
Нима съм сляп?
Объркан съм аз
и търся утеха,
утолявам тихия глад
на своето време.

Имам нужда от теб,
подай ми ръка;
нека отново повярвам,
че светът е монета
Плаче детето във мен,
а ти се усмихваш.
И дори в твоите очи
да изглеждам голям,
в този откраднат момент
съм по-малък дори
от твоите детски мечти.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пуух All rights reserved.

Comments

Comments

  • Но бъди по-голям от всичкоТИ МОЖЕш
  • "но човека пред теб
    е по-дребен дори
    от твоя мъничък свят"
    Добре казано..Браво

  • "Имам нужда от теб,
    подай ми ръка;
    нека отново повярвам,
    че светът е монета"
    Хареса ми!Интересен стих
  • Здравей!



    Погледни
    към мен
    и ми кажи,
    че вярваш
    във моите звезди!
    Протягаш
    малка ръка,
    виждаш
    човека във мен,
    който винаги бяга,
    погалваш
    душата ми
    с твоите детски очи,
    така невинни
    и светли:
    във тях
    пламък
    гори,
    но човекът пред теб
    е по-дребен
    дори от твоя
    мъничък свят.

    Забравен стоя,
    взирайки се
    в небето:
    отнесен летя
    на твойте крила...
    Нима съм сляп?
    Объркан съм аз
    и търся утеха,
    утолявам
    тихия глад
    на своето време.

    Имам нужда
    от теб,
    подай ми ръка:
    нека отново повярвам,
    че светът
    е монета!
    Плаче
    детето във мен,
    а ти
    се усмихваш
    и дори в твоите очи
    да изглеждам голям,
    в този откраднат момент
    съм по-малък дори
    от твоите детски мечти.


    Пишеш интелигентно.
    Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...