Малкият принц
Върху Южния кръст ветровете изпукват по ставите,
на плещите си стари нарамили залеза нов.
Вие, златни небесни мушици, които се бавите,
разпознахте ли Малкия принц сред безкрая суров?
Той живее на място от няколко крачки изминати
и звездите, които се готвят да паднат, кове.
Няма майка и татко. Но често се гмурва сред синьото
и оставя сърцето си там да се пукне на две.
А земята под него е тъй надълбоко потънала,
че лисицата в зрялото жито прилича на лъч.
И животът притиска снагата ни плътно
до ъгъла
като паднал през август отломък от звездния дъжд.
Малък принце, щастлив си със своите няколко истини –
оцеляла картина си ти изпод детска ръка.
Там, където си днес, пепелта до сълза е пречистена
и Земята е просто разгъната в мрака дъга.
И сега търся онзи семафорен знак на мушиците,
който сочи към най-приближилия звезден маршрут.
Ако стигна при теб, погледни на сърцето в зеницата
и ще видиш света, оцелял сред всемирния студ.
Ще усетя с дъха си как зрее в косите ти житото
(от лисицата знам, че обича се само веднъж).
И ще седна до теб да погледам как греят звездите ти
като майка, открила сина си сред звездния дъжд.
© Петя Цонева All rights reserved.
