Малко късно, но все пак навреме
Малко късно, но все пак навреме
В отговор на Мойсей
Много лесно влизам в тази роля,
теб, приятелю, беззвучно моля.
Не ми помагай да почвам със омраза –
съдбата другото лице показа.
Съдбовно и очаквано „Обичам те!”,
кажи, омразата ли тук привлича ме?
И с ласка мила дори съм готова
да „наказвам” или пък помилвам,
че милостива съм във роля нова,
в която си оставам пак наивна.
Омразата със нежност само се лекува
и колкото и сълзи да ми струва,
че края и в любов сега се губи,
сърцето ми усеща как да люби.
Настройвам вече нежни струни,
оставям се на спомена да ме целуне.
С усмивка трепетна ме грабва,
на бурите тъй смело устоявам,
а за какво омразата ми трябва
надеждата без нея утроявам!
03.01.2007год.
© Мери Попинз All rights reserved.
Нека струните са винаги настроени с нежност и любов!