Малкото момиче
Малкото пораснало момиче...
Пак на листа бял слова реди.
Днес - по-умна, малко по-различна,
с блясък чист във двете си очи.
На сърцето тупка дребен белег -
спомен от един голям урок -
всяко вчера си остава вчера,
а "сега" е само шансът нов.
Винаги е светло след тунела,
в ямата дори търси си път!
Днес е нова! Днес Тя стана смела
и пожари вътре ù горят!
А листът предава се неволно
пред страстта, с която му шепти...
Думите ù - символ на прибоя -
го отнасят с пенните вълни.
Виж, че там отгоре на небето,
греят вечно живите звезди.
Птица си! Вдигни се над полето...
Забленувай ги и полети!
© Любимата All rights reserved.
Поздрав!