Nov 20, 2009, 12:39 AM

Мамо

  Poetry
489 0 5

 

 

МАМО,

 

 

дойдох да те видя.

На приятеля ми

майка му

умря.

В гнездото под моя прозорец

отколе не влиза никой.

Тревата изсъхна.

Гората вехне без листа.

Враговете ми вилнеят,

пустите.

Сърцето било сеизмична зона,

а

аз

не умея

да бягам от трусове.

Само в мечтите си свалям оковите.

Дойдох да те видя,

мамо...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...