Манекен с гипсови очи
безизразно седи в полумрака.
Облечен целия в мечти,
на дните края тихо чака.
Тогава,
скрит зад тъмните стъкла,
сам със себе си остава
и с луната в нощта
си шепнат нещо до забрава.
Говорят си, че може би ще дойде миг,
когато вятър услужливо ще задуха
и ще покани хладния му лик ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up