18.11.2009 г., 0:49

Манекен с гипсови очи

940 0 1

 

 

Манекен с  гипсови очи

 

безизразно седи в полумрака.

 

Облечен целия в мечти,

 

на дните края тихо чака.

 

Тогава,

 

скрит зад тъмните стъкла,

 

сам със себе си остава

 

и с луната в нощта

 

си шепнат нещо до забрава.

 

Говорят си, че може би ще дойде миг,

 

когато вятър услужливо ще задуха

 

и ще покани хладния му лик

 

да потанцуват в небесата.

 

 

 

Животът горе сигурно е друг,

 

по-истински, по-жив и лесен,

 

а за нежния им танц

 

ще се погрижат в миг

 

музикантите на двата свята.

 

Ще греят тихичко звезди и

 

облаците ще направят бална зала,

 

толкоз хубаво ще е, нали…

 

със сигурност, 

 

но май мечтите отминават,

 

защото… пак се зазорява…

 

 

 

Сега ще дойдат тук жени

 

 и погледи ще има,

 

 и покрити с помада длани.

 

Които ще опипват с пръсти фините мечти

 

и ще ги дърпат, 

 

и ще им правят рани…

 

Манекенът с гипсови очи

 

ще гледа пак минаващите паравани,

 

а дали гипсираните му сълзи

 

сърцето липсващо ще съхрани?

 

… едва ли…

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...