Марина
И ето, вече мина се година,
седя на стъпалата седнал пак,
откакто разделихме се с Марина,
плачейки пиша, заобиколен от мрак.
Опитвам аз да я забравя,
търсих и кусури, но уви,
затварях се в тъмна стая
и заливах се в безброй сълзи.
ОБИЧАМ я, не мога да го крия вече,
боли ме дяволски, нали?
А нейната любов е надалече
и викам и: "Върни се ти, върни!"
В тишината ехото се чува,
само то сега е с мен.
А вятърът започва да бушува
и аз оставам наранен,
свеждам глава и мисля си за нея,
защо получи се така?!
Господи, помогни да се засмея,
помогни да се изправя на крака.
ПОМОГНИ ми, искам да живея
живот нормален без тъга.
ПОМОГНИ отново да запея
песента на любовта.
© Стоян All rights reserved.