yotovava (Валентина Йотова)
2506 20935
Jun 26, 2012, 11:14 AM

Мария 

  Poetry » Other
506 0 10

 

 

Щом утрото не иска да настъпи
след мъчителна и буреносна нощ,
прати на просяка, преспал на пътя,
от къдриците си резнато със нож,

 

от хляба залъка, преди изсъхнал
да е,  виното, преди да прекипи
и на щурец плача, преди заглъхнал
да е в скута на смълчаните треви.

 

Да бъдеш сенчицата на поета
до дъно влюбен в мрачните коптори,
е трудно. За отплата – три сонета –
трите ръждясали от кръв пирони,

 

върху които плитката ти висне ­–
армаганено за бедния сархош.
Оголена до нерв самата близост
оправда ли смисъла да бъде лош?

 

Настъпи времето да си отидеш,
гръб обърнала на огледалото
със наченки за обратно виждане.
И краят всъщност е едно начало.

 

Оттук нататък в свитите ти устни

дано усмивка разцъфтява нощем,

когато спрялата се месечинка

душата ти на покрива попощи.

 

Когато пак успееш да провидиш

в росата чезнеща едно момиче,

надничащо зад дългите ти мигли,

което, знаеш, дълго ще обича...

 

Върви, Мария, в утрото прокапа
с дъждовни многоточия олукът,
след този, за когото би умряла,
и да възкръсваш после е ненужно.

 

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??