Jun 26, 2012, 11:31 PM

Мария 

  Poetry » Other
404 0 2

Родена в нечий ъгъл на съдбата,
случайна до безпомощност - самотна
Мария! Най-беззвучната съгласна,
пое по своят път от многоточия.


Но много бързо се оказа неспособна,
с крилата си ръждиви от вървене
изпитваше физическата болка,
посрещайки земята на колене.

 

И странно как успяваше да стане,
събирайки ината си да бъде.
И без да може, но и без да знае,
опитваше летейки да възкръсне.
...

Последна нощ се спуска над града,
а под тежката ръка на реализма
Мария плачеше. Мария бе сама,
единствена... в това да бъде нищо.

 

Кажи, Мария, още ли си струва?
Не виждаш ли - светът за теб е лош!
Не ме лъжи, пред мен не се преструвай,
аз знам какво е да си мъртва от живот.

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма начин да подмина стих с това прекрасно име "Мария"...
    "Кажи, Мария, още ли си струва?"
    Разбрах те...прегръдка
  • "Да си мъртва от живот" - ще го запомня.Поздрав!
Random works
: ??:??