Мария
Родена в нечий ъгъл на съдбата,
случайна до безпомощност - самотна
Мария! Най-беззвучната съгласна,
пое по своят път от многоточия.
Но много бързо се оказа неспособна,
с крилата си ръждиви от вървене
изпитваше физическата болка,
посрещайки земята на колене.
И странно как успяваше да стане,
събирайки ината си да бъде.
И без да може, но и без да знае,
опитваше летейки да възкръсне.
...
Последна нощ се спуска над града,
а под тежката ръка на реализма
Мария плачеше. Мария бе сама,
единствена... в това да бъде нищо.
Кажи, Мария, още ли си струва?
Не виждаш ли - светът за теб е лош!
Не ме лъжи, пред мен не се преструвай,
аз знам какво е да си мъртва от живот.
© Мария All rights reserved.
