Маро де си?
Маро, де си в тази жега?
Скри съ кату ут пужар.
Се зъ тебе съ углеждъм.
Фърлям карти, фърлям зар
да ми кажът ко си праиш
в чумавите знойни дни,
ала картите си траят,
заръ на калъч сиди.
На мурету ли съ плакниш?
Или си на планинъ?
Да ни би дъ съ забакваш
с чуждинци нъ уйдурмъ?
Тук, нъ селу е прухлада,
остър вятър ни витрей.
Зимиделиету страда,
и щурчету, тъжну пей...
В кръчмата е гъстълак,
веселба и... плач зъ тебе.
Де зъбегна Маро пак?
Питъм, щот ми много дреме.
Искъм да ти съ уплача,
остра болкъ ма върти.
Дофтура смини илача,
водкъ ми принъзначи.
Идвай си, чи ни издържам,
бъркам дозъта си май.
След цяръ, аз се пупържам,
гоня кучитата с лай...
Липсваш ми. Разбра ли, Маро?
И прасето гавърдисъх...
От сълзи, очите парят
даже и у стих прописъх.
Жътва е. Синей нибето.
Слънцито кът пещ гори.
Маро, туй е общу зето.
Тук биз тебе не въри.
Скри съ кату ут пужар.
Се зъ тебе съ углеждъм.
Фърлям карти, фърлям зар
да ми кажът ко си праиш
в чумавите знойни дни,
ала картите си траят,
заръ на калъч сиди.
На мурету ли съ плакниш?
Или си на планинъ?
Да ни би дъ съ забакваш
с чуждинци нъ уйдурмъ?
Тук, нъ селу е прухлада,
остър вятър ни витрей.
Зимиделиету страда,
и щурчету, тъжну пей...
В кръчмата е гъстълак,
веселба и... плач зъ тебе.
Де зъбегна Маро пак?
Питъм, щот ми много дреме.
Искъм да ти съ уплача,
остра болкъ ма върти.
Дофтура смини илача,
водкъ ми принъзначи.
Идвай си, чи ни издържам,
бъркам дозъта си май.
След цяръ, аз се пупържам,
гоня кучитата с лай...
Липсваш ми. Разбра ли, Маро?
И прасето гавърдисъх...
От сълзи, очите парят
даже и у стих прописъх.
Жътва е. Синей нибето.
Слънцито кът пещ гори.
Маро, туй е общу зето.
Тук биз тебе не въри.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
А дано го е прочела този стих и се върне скоро в село...че без нея не върви! Поздрави, Вальо! Как върви с илача пиши! Намери ли дозата?
