Хари Потър.

Джеймс Потър.

Аз не бях точно принц на бял кон
и за рицар със броня не ставах. 
Не бях за представата „съпруг, деца, дом”, 
но за теб и живота си дадох. 

Не те приспивах повече нощем
и не хванах с теб за първи път влака. 
Понякога страдах – и страдам аз още,
като се сетя как заплашва те мрака. 

Колко години растеш ти без мен… 
На седемнайсет си вече – мъж, не момче. 
Някой друг пя ти „Честит рожден ден” – 
аз само някога те държах на ръце. 

А сега съм принуден да гледам безмълвно 
как уверен вървиш към смъртта. 
Как се вдига там пръчката и със думите стръвни 
се прибираш при нас, у дома… 

Ала ти победи. Ти надви и смъртта. 
Всичко лошо сега ще премине. 
За теб е ред на живота. На любовта. 
Да можех да ти кажа „Гордея се, сине”!