Mar 19, 2025, 3:07 PM

Март

  Poetry
364 1 2
Обеща да се върне. и ето я, пристъпва на пръсти, на капки приижда с дъжда. Безсъние зимно в лодката плува изминало дългият път към дома. Аз замръзвам, дъхът вледенява сезон един докрай уморен... През прозореца пелената е бяла. Дай ръка и да стоплим сивия ден! Март се сърди, мърмори открито, не е влюбен, поляга в снежни бразди. Във зеницата пролет свенлива, грижливо стяга цветни юзди Слънце целува небрежно челата и разпалва луничави лъчи Отвори смело вратите... сърцата! Валс вълшебство се сбъдва... Идва чакана пролет! Усмихни ѝ се ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...