Март
Обеща да се върне.
и ето я, пристъпва на пръсти,
на капки приижда с дъжда.
Безсъние зимно в лодката плува
изминало дългият път към дома.
Аз замръзвам, дъхът вледенява
сезон един докрай уморен...
През прозореца пелената е бяла.
Дай ръка и да стоплим сивия ден!
Март се сърди, мърмори открито,
не е влюбен, поляга в снежни бразди.
Във зеницата пролет свенлива,
грижливо стяга цветни юзди
Слънце целува небрежно челата
и разпалва луничави лъчи
Отвори смело вратите... сърцата!
Валс вълшебство се сбъдва...
Идва чакана пролет! Усмихни ѝ се ти!
© Валя Сотирова All rights reserved.
