МАРТЕНИЧКА
Знаех си.
Бях чел и Шекспир малко.
Март ли е –
всички жени са еднакви.
Като котките.
Не могат да си намерят място.
Гот им е,
а все са нещастни.
И крещят,
ще си скъсат грълцата от викане.
И под път, и над път
искат да бъдат обичани.
Какво пък, това не е аномалия.
Но защо само през март?
За котките – да,
но за жените, едва ли е.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
