May 21, 2011, 10:49 AM

Маса за двама

  Poetry » Love
1.6K 0 11

М а с а    з а    д в а м а

 

                                       по снимка

 

Зиме, лете - от години -

пред очите ми: градина.

 

 Маса. Kаничката вино.

Чашите - наполовина.

 

 Двата стола - толкоз близко,

още  нежно се притискат.

 

Твоят дом. Но ти - до нея..

Сякаш чух я как се смее.

 

 Снимка. И едва я зърнах,

а светът се преобърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за прочита и коментара,Ив!
  • Честит празник, Цоне. Хубавко пишеш, пивко е. Ив
  • Казвам: "Добре ми дошли ,приятели!"На всички,които посещават моята страничка!!!Много обичам този ден и искам да мога да поздравя всички,с които общувам в този сайт,които познавам малко или повече!Хубава вечер на всички!!!!Малко ми е криво,че не мога да го кажа на всеки един от вас,че го казвам едва в този час,но не бях у дома,имах ограничен достъп до Интернет.Та -честит двадесет и четвърти май!!Да бъдем и пребъдем !Късно,но от сърце!!!!
  • Бяла масичка за двама
    и сервирана надежда-
    самотата да я няма
    поглед в поглед да се вглежда.
    Даже и да няма думи
    мълчаливо да докосва
    столът стола.Всичко друго
    е почти като въпрос

    Много,много ми допадна. Аплодирам и аз.
  • Самотен стих...
    Комплименти, Яна !!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...