Маска
МАСКА
Ако някой – нахално и дръзко
се опита да влезе в душата ми,
и да рови с треперещи пръсти -
под носа му затръшвам вратата!
А от раните, дето оставил е,
вътре в себе си болката крия!
И обиди, лъжи и предателства
се опитвам със смях да изтрия!
За да бъде съвсем като истинска
тази маска, която си слагам,
си направих венец от усмивки
и колан от измислени блянове!
От пазара за дребни илюзии
си накупих фалшиви приветствия!
От сергия за евтини чувства
взех дузина шаблонни хвалебствия.
Вечер. Вкъщи. Сама с огледалото,
все по-често се питам: ”Коя съм?
Тази, дето ридае в душата си?
Или тази с фалшивата маска?”
© Йорданка Господинова All rights reserved.
