Sep 11, 2006, 4:33 PM

Маскарад

  Poetry
803 0 3

~*!*!*~

Това беше за всички един голям маскарад.

Изиграхме репертоара до болка познат.

Дълго изстрадали сцени, един жесток

   кръговрат,

всеки с купчини думи, играещ любовен

       преврат.

Толкова искрени, толкова истински-живот

   до болка познат...

...Да изгасим лампите на тръгване,

   да спуснем пердето отзад...

 

Толкова време сме чакали да вземем

   тази роля в ръка,

а сега вече плакали от радост-не, от тъга

 стоим ние обгърнати от този

 коварен живот

и с души съблечени от бурната нощ...

 

Това беше за всички

                  един до болка познат маскарад...

Игра на обич, на сълзи-

                        просто любов, просто ад!!!

~*!*!*~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса.Поздравления!
  • Да -някой беше казал :"Време е да се гримираме, време е да се костюмираме ,време е за шоу!"Игра на обич , на сълзи, просто любов или ад!Искрен поздрав от мен !
  • Хубав стих,Наде,но съм уверена,че можеш и още!
    Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...