Маската
Маската
Лицето си крия зад задължителна маска,
но очите ми кафяви, издават моята душа.
Блестят над нея, те сякаш говорят,
погледни ги те изпълнени са с тъга!
С очила не крия никога моите красиви очи.
дори да се спуска понякога от тях сълза.
Очите са огледалото на човешката душа
и те разказват за човека и неговата съдба.
Да трудно се диша, не достига кислород,
но важено е да запазя здравето, моя живот.
Живея и се боря всеки ден за моя мечта,
сбъдвам я и продължавам напред с борба.
А някои хора крият се зад своята маска,
тя и преди време беше на техните лица.
Тях моята дясна ръка отдавна задраска,
малко приятели останаха но те са с добра душа.
© Валентин Миленов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви.
-
Сърцата не могат да ни маскират
-
Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
