Jan 23, 2022, 10:37 AM  

Маската 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
227 0 3

                                        Маската

 

 

 

Лицето си крия зад задължителна маска,

но очите ми кафяви, издават моята душа.

Блестят над нея, те сякаш говорят,

погледни ги те изпълнени са с тъга!

 

С очила не крия никога моите красиви очи.

дори да се спуска понякога от тях сълза.

Очите са огледалото на човешката душа

и те разказват за човека и неговата съдба.

 

Да трудно се диша, не достига кислород,

но важено е да запазя здравето, моя живот.

Живея и се боря всеки ден за моя мечта,

сбъдвам я и продължавам напред с борба.

 

А някои хора крият се зад своята маска,

тя и преди време беше на техните лица.

Тях моята дясна ръка отдавна задраска,

малко приятели останаха но те са с добра душа.

 

 

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??