May 22, 2020, 9:06 AM

Маски, долу!

  Poetry » Other
954 3 17

    

                                    
                                       22.05.2020                 
                    Маски, долу!
         Когато нямаше корона- вирус
         на ден единствен бяхме с маски!
         Бе празник карнавален и за тонус
         маскирвахме се с домино и дрехи царски!

 

         Ромео имаше, естествено и Жулиета
         и Квазимодо също и разнообразни зверове...
         принцеси с дрехи с много лъскави пайети-
         във клубове събрани, или по къщи и домове!

 

         То бе за веселба, не беше страшно,
         че тъй, маскиран,  някой ще те убие, обере!
         А във дванайсет ставаше събитие прекрасно
         със "маски долу",  та кой кой е-  да се разбере!

 

         Сега...по улиците-  пак маскирани,
         но само във устата и носа и еднотипно!
         Предпазваме се и от чужди и от свои! Изолирани,
         не знаейки къде е вирусчето малогабаритно!

 

         Няма веселба,  а страх и ужас,  и до кога?
         Заразени,  мъртви и "възкръснали"  броим сега,
         които се отчитат ежедневно в брифинг! И затова
         и децата "он лайн" учат, затворени у  дома!..

 

         Диктуват, молят се за дисциплина
         управници и лекари, рисуват черни краски!
         Че днес си тук, а утре може да си се споминал,
         и въздухът за дишане,  изглежда е  опасен!...

 

         Сто пъти дневно мием си ръцете със сапун,
         един от друг стоим на два метра разстояние...
         А кафенета,  паркове-  като опразнени от тайфун-
         безлюдни,  "гледат" ни със отчаяние!....

 

         И се създаде нов вид "забавление"..
         Плъзнаха по социална мрежа разни смешки..
         От балконите се пее и "играят" представления...
         Само кучета разхождат се с водач човешки!

 

         Младите, обикновено, все правят забележки-
         ще стане ли домът по- сигурен от тая карантина?
         И как е в бъркотия бизнесът и личните им сметки..
         Ще се оправи, казват, старите, но с дисциплина....

 

         Дано...Да кажем вече "чао" на вируса с корона!
         Да заживеем пак спокойно, както преди него!
         Но да не губим навиците, създадени от закона,
         предпазването  никой да не пренебрегва!

 

         Със закъснение ви описах ситуация до тоя час-
         вече се разхлабват "възлите" и дано Бог е с нас!
 
         
 
           
            
         

      

         
         

         


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понеже мен никой не ме "вади от дълбокото", т.е не се връща на старите ми произведения, затова и не видях коментара ти, Краси, за което се извинявам..
    Питаш дали съм променила мнението си вече..В началото всички мислехме, че явлението е временно, че като се оправи, ще заживеем по старому...Но вече май не е така! Трудно се води битка с невидим враг! При това току пламне някоя част от света и се разнесе...Все пак надеждата умира последна и тя, може би, действа повече от ваксините...Нека я съхраним!
    Да вярваме в чиповете значи, Марко, само че тогава няма да сме ние, а кой знае какви чудовища или машини...Като гледам "снимки" на извънземни... дали и те са били преди...хора?! Недай, Боже!!!....
  • Кураж, Иржи !
    Да ни сложат чиповете и пандемията ще изчезне.
  • Горе-долу една година по-късно...как ли виждаш положението сега, Иржи. Дали нещо от това, което си описала се е променило през твоя поглед. "Да заживеем пак спокойно..." казваш. Подсети ме за стар виц. "Моше бил беден евреин. Един ден отишъл при равина за помощ: – Помогни, рави! Живеем много натясно. Аз, жената, трите деца – в една стая. Много сме бедни, много сме зле.– Моше, имаш ли куче? – Да. – Вкарай го в стаята ви. – Ама, рави, то и за нас няма място! – Нищо, вкарай го. След няколко дни Моше пак отишъл при равина. – Е, как е, Моше, добре ли сте?– Не, рави, кучето докара бълхи. – А имаш ли коза? – Да. – Вкарай и нея.– Рави, не може, няма място. – Има, има. ...И така продължил равинът и накарал бедния Моше да вкара още магарето и кравата. Минали два месеца. Моше отново отишъл при равина.– Сега, Моше, изкарай навън кравата, магарето, козата и кучето и пак ела. Изкарал човека добитъка от малката стая и изведнъж се почувствал като цар в палат"
  • Иржи,маските на физиономиите ни ще паднат,но тези на душите ни -никога.Такава е породата ни.
  • Впечатляваща си, така актуална, точна и усмихната по твоя си начин! Толкова много хора в сайта ти се радват, Иржи, но и ти ги радваш с написаното от теб, което винаги е искрено и не слагаш маска на нито една твоя мисъл! Задължителните маски ще ни помогнат да се предпазим от този себелюбив коронован вирус, но кой и кога ще ни накара да свалим срасналите се с нас маски на лицата ни, под които се крие много често нечовешка злоба, егоистичен порив, престорена любезност, безсрамна алчност?
    И дали ще дойде денят, в който тези маски ще паднат и ще спрем да играем на криеница с грозната си човешка същност?
    Прощавай, Иржи, размисли ме, а исках само да те поздравя за написаното от теб! Прегръщам те! 😘

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...