22.05.2020 г., 9:06

Маски, долу!

955 3 17

    

                                    
                                       22.05.2020                 
                    Маски, долу!
         Когато нямаше корона- вирус
         на ден единствен бяхме с маски!
         Бе празник карнавален и за тонус
         маскирвахме се с домино и дрехи царски!

 

         Ромео имаше, естествено и Жулиета
         и Квазимодо също и разнообразни зверове...
         принцеси с дрехи с много лъскави пайети-
         във клубове събрани, или по къщи и домове!

 

         То бе за веселба, не беше страшно,
         че тъй, маскиран,  някой ще те убие, обере!
         А във дванайсет ставаше събитие прекрасно
         със "маски долу",  та кой кой е-  да се разбере!

 

         Сега...по улиците-  пак маскирани,
         но само във устата и носа и еднотипно!
         Предпазваме се и от чужди и от свои! Изолирани,
         не знаейки къде е вирусчето малогабаритно!

 

         Няма веселба,  а страх и ужас,  и до кога?
         Заразени,  мъртви и "възкръснали"  броим сега,
         които се отчитат ежедневно в брифинг! И затова
         и децата "он лайн" учат, затворени у  дома!..

 

         Диктуват, молят се за дисциплина
         управници и лекари, рисуват черни краски!
         Че днес си тук, а утре може да си се споминал,
         и въздухът за дишане,  изглежда е  опасен!...

 

         Сто пъти дневно мием си ръцете със сапун,
         един от друг стоим на два метра разстояние...
         А кафенета,  паркове-  като опразнени от тайфун-
         безлюдни,  "гледат" ни със отчаяние!....

 

         И се създаде нов вид "забавление"..
         Плъзнаха по социална мрежа разни смешки..
         От балконите се пее и "играят" представления...
         Само кучета разхождат се с водач човешки!

 

         Младите, обикновено, все правят забележки-
         ще стане ли домът по- сигурен от тая карантина?
         И как е в бъркотия бизнесът и личните им сметки..
         Ще се оправи, казват, старите, но с дисциплина....

 

         Дано...Да кажем вече "чао" на вируса с корона!
         Да заживеем пак спокойно, както преди него!
         Но да не губим навиците, създадени от закона,
         предпазването  никой да не пренебрегва!

 

         Със закъснение ви описах ситуация до тоя час-
         вече се разхлабват "възлите" и дано Бог е с нас!
 
         
 
           
            
         

      

         
         

         


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понеже мен никой не ме "вади от дълбокото", т.е не се връща на старите ми произведения, затова и не видях коментара ти, Краси, за което се извинявам..
    Питаш дали съм променила мнението си вече..В началото всички мислехме, че явлението е временно, че като се оправи, ще заживеем по старому...Но вече май не е така! Трудно се води битка с невидим враг! При това току пламне някоя част от света и се разнесе...Все пак надеждата умира последна и тя, може би, действа повече от ваксините...Нека я съхраним!
    Да вярваме в чиповете значи, Марко, само че тогава няма да сме ние, а кой знае какви чудовища или машини...Като гледам "снимки" на извънземни... дали и те са били преди...хора?! Недай, Боже!!!....
  • Кураж, Иржи !
    Да ни сложат чиповете и пандемията ще изчезне.
  • Горе-долу една година по-късно...как ли виждаш положението сега, Иржи. Дали нещо от това, което си описала се е променило през твоя поглед. "Да заживеем пак спокойно..." казваш. Подсети ме за стар виц. "Моше бил беден евреин. Един ден отишъл при равина за помощ: – Помогни, рави! Живеем много натясно. Аз, жената, трите деца – в една стая. Много сме бедни, много сме зле.– Моше, имаш ли куче? – Да. – Вкарай го в стаята ви. – Ама, рави, то и за нас няма място! – Нищо, вкарай го. След няколко дни Моше пак отишъл при равина. – Е, как е, Моше, добре ли сте?– Не, рави, кучето докара бълхи. – А имаш ли коза? – Да. – Вкарай и нея.– Рави, не може, няма място. – Има, има. ...И така продължил равинът и накарал бедния Моше да вкара още магарето и кравата. Минали два месеца. Моше отново отишъл при равина.– Сега, Моше, изкарай навън кравата, магарето, козата и кучето и пак ела. Изкарал човека добитъка от малката стая и изведнъж се почувствал като цар в палат"
  • Иржи,маските на физиономиите ни ще паднат,но тези на душите ни -никога.Такава е породата ни.
  • Впечатляваща си, така актуална, точна и усмихната по твоя си начин! Толкова много хора в сайта ти се радват, Иржи, но и ти ги радваш с написаното от теб, което винаги е искрено и не слагаш маска на нито една твоя мисъл! Задължителните маски ще ни помогнат да се предпазим от този себелюбив коронован вирус, но кой и кога ще ни накара да свалим срасналите се с нас маски на лицата ни, под които се крие много често нечовешка злоба, егоистичен порив, престорена любезност, безсрамна алчност?
    И дали ще дойде денят, в който тези маски ще паднат и ще спрем да играем на криеница с грозната си човешка същност?
    Прощавай, Иржи, размисли ме, а исках само да те поздравя за написаното от теб! Прегръщам те! 😘

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...