(кавърма от
„Сладкопойна чучулига”)
Мазногласна шушумига
на високо се издига
и с мутирали крила
каца в меките кресла.
Па завдига шум тогава,
от високото запява
и реди ги с мазен глас:
- Важна птица тук съм аз!
А онез балъци долу
нека блъскат и жумолят.
Колко щат да си роптаят,
но едно от мен да знаят:
може да съм шушумига,
чучело партийно, лига,
ала Горе тъй се стига!
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
