(кавърма от
„Сладкопойна чучулига”)
Мазногласна шушумига
на високо се издига
и с мутирали крила
каца в меките кресла.
Па завдига шум тогава,
от високото запява
и реди ги с мазен глас:
- Важна птица тук съм аз!
А онез балъци долу
нека блъскат и жумолят.
Колко щат да си роптаят,
но едно от мен да знаят:
може да съм шушумига,
чучело партийно, лига,
ала Горе тъй се стига!
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
