Apr 24, 2010, 8:14 PM

Мазохистично 

  Poetry
694 0 8

И Бога, и Дявола -
ти си!
Нали бях избягала.
Днес се връщам -
обмислено.

Рана стара отварям,
сол ù слагам -
да пари.
Години вече, а не догаря
на сърцето ми лудо пожара.

Ти и аз -
вятър бурен напролет
и зеленото в тъмни зеници.
Обещаното - като нерв е -
оголен
с остър вкус -  непривичен:
на загубено време
и слабост,
на пропусната нежност
и липса...

Как не успях  - по дяволите! -
да мога без теб.
И да дишам.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??