Мазохистично
И Бога, и Дявола -
ти си!
Нали бях избягала.
Днес се връщам -
обмислено.
Рана стара отварям,
сол ù слагам -
да пари.
Години вече, а не догаря
на сърцето ми лудо пожара.
Ти и аз -
вятър бурен напролет
и зеленото в тъмни зеници.
Обещаното - като нерв е -
оголен
с остър вкус - непривичен:
на загубено време
и слабост,
на пропусната нежност
и липса...
Как не успях - по дяволите! -
да мога без теб.
И да дишам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
