Mea culpa
Разпнете ме! И нека там, на кръста
изкупя всяка грешка и порок,
които като черно зърно ръсех,
за да събирам гнилия им плод.
Виновен съм. Така и не опазих
на любовта тъй крехкото стъбло.
С подметки от себичност ли го сгазих
или не е дошла Оназ любов?
Презирам се, че гледах безучастно
как чужда болка тъпчеха в калта.
Втълпявали ми бяха гръмогласно,
че златен съм, когато си мълча.
Разкайвам се, задето твърде често
съм казвал "да", когато всъщност "не"
крещяло е сърцето ми злочесто,
кървящо вътре в мен на колене.
Приемам го. И аз не съм безгрешен.
Да уча е божественият план.
Не бърка само камъкът в полето.
А всяка грешка вае диамант.
Поправям се. Простете ми за всичко!
Защото съгреших от памтивек.
И нямам право да виня за нищо.
Прощавам ви. Защото съм човек.
© Ивайло Динков All rights reserved.
Наистина, не мисля че съм такъв, даже и в стиха това съм казал - че съм ПРОСТО човек, не по-добър от всички останали.
