Sep 1, 2010, 7:31 PM

Меца

734 0 1

Зимата отмина вече,
пролетно слънце изпече.
Меца се събуди от зимния сън
и излезе от хралупата навън.

Пийна си от хладната водица,
разходи се из зелената горица.
Хапна двенки-тринки
от вкусните боровинки.

Полегна из красивите цветя,
все едно във облаците полетя.
Като помириса ароматното кокиче,
се почувства като истинско момиче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Койчо Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...