Меца и медеца
Рано,рано от зарана
хукна Меца из Балкана
по баири, по чаири
задъхва се,но не спира.
Ту отива,ту се връща,
всяка буца тя обръща,
че ключа от свойта къща
някъде си из гората
е загубила,горката.
За медеца ѝ е свидно,
той стои на място видно.
Всички го обичат,
затуй сега тича.
Нейният Мецан голям
тръгна в тъмния Балкан
и кога ли ще се връща,
та да има някой в къщи
тя когато за малини
тръгне по урви,долини.
Мецо, Мецо, стига трупа
ти във своята хралупа.
По радостно е да даваш,
да помагаш,да прощаваш.
Тъй за много дни,години
приятели ще имаш с крини.
+крина - мярка за тежина - в случая -много.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
