Как откриха те в гората ключ вълшебен на съдбата
Всички ли деца обичат
да се смеят и да тичат?
Отговора вече знам.
Днес започваме оттам,
докъдето спряхме вчера.
Вятър духна и треперя,
ала Мечо и Мецана
на разходка из Балкана
следвам неотлъчно пак
като някой папарак.
Тръгнали са те за гъби.
Оня ден валя и Съба
обясни, че е видяла
много, както си вървяла,
и набрала - колко? - доста,
каша да вари, че пости.
Съба е една вълчица,
носи на врата връвчица
с малко странен талисман -
нокти от петел шаман.
Не, не си измислям! Даже
тя сама ще ви разкаже
с явна гордост във гласа си
за наследството в рода си.
Тя на Мечо е комшийка,
все самичка, завалийка,
скромна, тиха, и добра.
Всички в старата гора
я познават от отдавна.
И с история е славна.
Щом мъжът и се спомина,
две вълчета от роднини
взе си и сама отгледа.
Не че е богата. Бедна
тя е, всеки ще ви каже,
ала важен е куража
и сърце добро да носиш.
Две гърла, дори да просиш,
ще изхраниш като Съба.
. . .
Олеле, уж бях за гъби!
С Меца и с Мецан вървях.
Ще изтичам пак след тях!
Май са се отдалечили
моите герои мили.
Мярнах гръб един голям,
сигурно е на Мецан.
Погледи надолу свеждат,
търпеливо се навеждат,
гъби докато берат
Гледам ги за кой ли път
аз и честно си признавам -
други като тях познавам,
но не са така прекрасни.
Мисля, и на вас е ясно,
Мечо че е симпатичен.
В радост и в момент критичен
той за Меца - тъй говорят -
всичко е готов да стори.
Вчера чух - след буря лятна
две мечета безвъзвратно
са останали самички.
Те играли са на жмичка,
но едно дърво затиска
майка им... И днес без близки
скитат тъжни из гората.
Захладнява. Самотата
и студът ще ги убият,
зимни хали щом завият.
Чутото ви доверявам.
С Меца и Мецан оставам
пак в спокойния им ден.
Той я гледа умилен
как край него тя събира
гъби. Да не се прибира
му се иска в празен дом.
Тя ще сложи маса, щом
дойде време да вечерят.
Може би ще ги намерят
две сирачета мечета.
Ако утре прочетете
продължението днешно,
ще узнаете успешно
ли това със тях се случи.
Аз ще си запазя ключа
на историята мила.
Тази вечер съм го скрила.
. . .
Нося само ключ за сън.
Вижте, тъмно е навън
и е време във леглата
да си легнат пак децата.
Следва:...
© Мария Панайотова All rights reserved.
