Apr 30, 2012, 12:41 AM

Мечта

674 0 0

 

МЕЧТА

 

 

Една мечта – тъй искрена и свята,

и чиста като езерна вода

тупти във мен, лети със светло ято,

назад остава огнена следа.

 

 

Една мечта и пламенна, и дръзка

изгрява в миг на сивото небе,

по-силна и от слънчевата пръска,

по-тайнствена от поглед на дете.

 

 

И нека ми проправя път докрая,

поет сега с копнеж и мъжество,

ще бди над мен във дните ми, аз зная,

със вярата за бъдно тържество!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сафия Сандерс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...