М Е Ч Т А
Нощта се спуска бавно и на пръсти,
сама съм в нежната тъма,
шептя на вятъра с беззвучни устни
и му разказвам приказка една...
За мене в нея се говори,
за моят свят, за дългите ми дни,
за миговете, във кои'т се радвам,
за часовете, във които ме боли.
За Слънчицето - моето детенце,
осмислило живота ми - до миг.
За питащите му очи - звезди лъчисти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up