Nov 7, 2005, 9:08 PM

Мечта 

  Poetry
977 0 2
М Е Ч Т А
Нощта се спуска бавно и на пръсти,
сама съм в нежната тъма,
шептя на вятъра с беззвучни устни
и му разказвам приказка една...
За мене в нея се говори,
за моят свят, за дългите ми дни,
за миговете, във кои'т се радвам,
за часовете, във които ме боли.
За Слънчицето - моето детенце,
осмислило живота ми - до миг.
За питащите му очи - звезди лъчисти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Драгова All rights reserved.

Random works
: ??:??