Все замислена нещо,
все копнежи са в мен.
Обградена от паважа, грешно!
Чакаща трамвай в дъждовен ден.
В дамската ми чанта
се търкаляха бонбони.
А в тях дворец!
Идваше трамвая
със зелен прозорец,
ах,позеленял гребец!
Докосване, изпепеляващо,
мечта!
Усещх как в мен шеметно
наближаваше ноща.
Прибрах се у дома си
и тихичко заспах.
Плавах с лодка – в съня си
Щастлива, че за миг си помечтах!
© Любов Никифорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
