Все замислена нещо,
все копнежи са в мен.
Обградена от паважа, грешно!
Чакаща трамвай в дъждовен ден.
В дамската ми чанта
се търкаляха бонбони.
А в тях дворец!
Идваше трамвая
със зелен прозорец,
ах,позеленял гребец!
Докосване, изпепеляващо,
мечта!
Усещх как в мен шеметно
наближаваше ноща.
Прибрах се у дома си
и тихичко заспах.
Плавах с лодка – в съня си
Щастлива, че за миг си помечтах!
© Любов Никифорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
