May 2, 2008, 10:32 AM

Мечта

  Poetry
929 0 0

                              Мечта

Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на твоята душа,

и не просто да гледаш, а очите си да смееш да дариш,

там своето сърце във жертва да оставиш,

а разума навеки да забравиш.

Е, щом това ти сториш, друже,

прав ще бъдеш, за да кажеш, че имаш ти МЕЧТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....