Katriona (Кети Рашева)
122 7684
Jul 30, 2020, 4:52 PM

Мечта за прошката 

  Poetry » Phylosophy
1061 10 17

Все някой ден ще проговори нищото,

най-мрачните ми тайни ще разбули:

Аз бях мечта, удавена във плиткото

в един прашасал, скучен ден на юли.

 

Бях еретикът, изгорял на кладата

и вятърът, разпръснал пепелта му;

нахраних с блянове живота смазан,

мечтаейки за твърдо мъжко рамо.

 

Мечтите за любов живеят кратко –

достатъчно е Той да те разплаче!

И радостта от любовта – нетрайна –

клошар, намерил в дрипите петаче.

 

Петачето – пробито, принцът – просяк.

И поругана, любовта умира.

Но нейде, казват, чакала ме прошката

и времето, което я намира...

 

 

 

© Кети Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??