Jan 28, 2006, 8:28 PM

Мечтаех

  Poetry
1.1K 0 5
Мечтаех да си върна онова,
което всъщност никога не съм имала.
Мечтаех пак да почувствам лъжата,
която обичах и смятах за истина.
Мечтаех за честност,
която не бях готова да получа.
Мечтаех за приказка,
но разбрах, че не съм принцесата.
Мечтаех да разбереш какво чувствам,
но умело прикривах болката с усмивка.
Мечтаех да се върна в реалния свят,
но не исках да спра да вярвам в мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...