Мечтание по Шуман
МЕЧТАНИЕ ПО ШУМАН
Една девойка с бяло колело
край мене в парка мина – и замина.
И изведнъж допи ми се мерло
в казиното на Морската градина.
Представих си как тя с ефирен жест
поръчва крем брюле на сервитьора –
и как държи лъжичката с финес
над мекото си шалче от ангора.
Ще стелне Шуман музика, лъчи!
И – само миг, преди да ме целуне,
ще гледам дълго в нейните очи –
две ладии в крайбрежните лагуни.
А винцето ми кротко ще искри –
и чашата ще милна с показалец.
Понеже нямам никакви пари,
ще си платя със тоя стих по залез.
И – недопили своето мерло,
ще си потънем в есенната шума –
тя – с нейното вълшебно колело,
а аз – с едно мечтание по Шуман.
© Валери Станков All rights reserved.
Красиво е при теб - дори в минорните вдъхновения...
