Мечтание в синьо
Стана синьо, почти до безбрежност,
сля се бурно море с' синева,
не съм виждала толкова нежност
и в очите на тъжна луна.
На поляната рой теменужки
препокриха зелена трева.
Син килим сутринта се събужда,
напоен от вълшебна роса.
Заревото полека изтрива
тих лазур, предизвикал мечти.
Ще замръкна със синьото в люлка,
упоена от твойте очи.
Стана синьо, почти до полуда
и удавена в синьо море -
като някаква сладка присъда,
пак потъвам във твойте ръце.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Благодаря, че наминавате!
