Мечтатели
Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една
мечтая с нея да обиколя.
Извадих инструменти от мазето.
Ръкавите запретнах… Ето
един леген, продупчен от ръжда
изпръсках с бронзова боя.
Лампичките от елхата взех
и с тиксо облепих добре,
а пък от плетката на баба Ели
игли две сложих за антени.
Напълних чантата с гевречета –
специално за зелените човечета.
Прочетох, на червената планета
не раснали като при нас дървета.
Нямало ни храсти, ни тревица,
дори и кладенчета със водица.
Затуй добавих във багажа
бутилки две с домашна лимонада
и шепа лукчета на баба от долапа.
Игри безброй във Космоса ни чакат!
Разпънах картата на пътя Млечен.
Ше трътвам, пътят е далечен.
Марс избрах за първа спирка.
Дочу ли ми се? Някой свирка!
Куп човечета с по три очи
и със космати, щръкнали уши
ми проговориха с метален глас:
Приятелю, добре дошъл при нас!
Играхме си на „Прескочи кобила“,
на шах бях истинска стихия!
Не бяха виждали и барбулета
децата от Червената планета!
И чудно, без да знам дори езика
си поиграхме до насита,
щастлив, че новите приятели
са също като мен – мечтатели!
На тръгване във хор ми обещаха
през лятото да кацнат на Земята.
Но не къде да е, а в моята Родина,
и да признаят, че е най-красива!
© Даниела Виткова All rights reserved.
