Dec 28, 2014, 1:42 PM

Мечтателят 

  Poetry » Phylosophy
356 0 0


Мечтателят

Сред тази ранобудна тишина
се чува само глас на чучулига,
а в бистрите безсънни небеса
из мрака светлината се надига.

Запяват смело първите петли,
огласят ведро тихите предели.
Какво, че има сълзи от борби,
нали докосвам облаците бели?

Ще веят вечно много ветрове,
ще удрят, знам, стихии, урагани,
мечтателят ту гасне в студове,
ту свети в пламнали жарави!

Лъчиста

 

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??