Мечтая те и винаги ще те мечтая
Мечтая те и винаги ще те мечтая,
макар да се превърна в сбъднат сън.
Ти ще останеш символа на рая
в живота глух изтрополил навън.
След тебе всичко губи смисъл,
след устните ти - меко кадифе.
И времето търкулна се орисано,
разсипано в снежинки от седеф.
Мечтая те и винаги ще те мечтая,
затворен в глухата хралупа на мига.
От нея някога съгледах те и тайно
помолих Бог за твоята ръка.
След тебе моите слънца угасват.
Вселената е тъжен полумрак.
Усмивката ти детска е причастието
и символ на спасителния бряг...
© Младен Мисана All rights reserved.
