Jun 7, 2007, 4:56 PM

Мечти

  Poetry
716 0 3
Ах, как ми липсваш в този миг,
да ме погледнеш с твоите очи,
в прегръдките ти силни аз да изгоря
и от любов голяма да крещя.

Мечти ли? Да, красиви са!
Боли ме, че мечти ще си останат,
така красиви и недостижими,
така желани, но от тебе неразбрани.

И бих била щастлива, ако само
веднъж в прегръдките ти изгоря,
веднъж със теб да бъдем само,
поне за миг да стихне болката от любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...