May 14, 2008, 1:58 PM

Мечти

  Poetry » Love
945 0 0

Заключена съм в стая -

в стаята на своите мечти,

но стаята - бездънна празнота...

 

Събирам ги с ръце,

но тъмнина закрива моето лице,

очите си затварям и разтварям празни шепи...

 

Разпиляват се в душата

и се блъскат в сляпа тишина -

пуста, вечна чернота...

 

Защото ти си моите мечти,

но не мога аз да те достигна...

Защото в стаята те няма

и няма ги и моите мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...