Мечти
Аз съм твоята тайна мисъл,
тази, дето играе на устните.
И единствено в нощите тихи,
като жажда за обич те буди.
И съм твоето скрито желание,
онова, дето бие в сърцето.
И което, дори и в страдание,
като вярна искрица ти свети.
А виновно ти става от погледи,
дето тръпно, без думи говорят.
И се скриваш зад маска, защото
с лудостта не желаеш да спориш.
Но мечтите до болка са грешни.
Те са в теб. Как от тях ще избягаш?
Топли длани танцуват горещи
и страстта не желае да чака.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
