Feb 6, 2007, 6:22 PM

Мечти

  Poetry
1.1K 0 5
Мечти

Те са мънички и тънички
в нежни стръкчета душа.
Жилава, но жилена,
те са тра-ла-ла,
те са слънчеви лъчи
и джобове празни.
Те са
и заразни.
Но
лекуваме ги с тегота
и с присъда:
„С тях не ще спасиш света!”,
но без тях светът се смръзва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румена Румена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...