Jan 25, 2012, 2:32 PM

Мечтите на капките

  Poetry » Other
844 0 14


Щом от облак се отронят,

за какво ли

капките дъждовни мислят?

Дали от грижи натежали,

главици

върху земята искат да склонят,

или желаят

слънцето да видят?

А може би

като пухчета глухарчени

нагоре,

все нагоре,

върху вятърните длани,

в простора

копнеят да се извисят…

 

Хвърчат снежинки –

зимни бели пеперуди,

които с пируети

севернякът високо,

високо във небето вдига.

Навярно са сбъднати мечти

на капките

за полет.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...