Щом от облак се отронят,
за какво ли
капките дъждовни мислят?
Дали от грижи натежали,
главици
върху земята искат да склонят,
или желаят
слънцето да видят?
А може би
като пухчета глухарчени
нагоре,
все нагоре,
върху вятърните длани,
в простора
копнеят да се извисят…
Хвърчат снежинки –
зимни бели пеперуди,
които с пируети
севернякът високо,
високо във небето вдига.
Навярно са сбъднати мечти
на капките
за полет.
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
